BE PRESENT ...
Родени сме, за да бъдем себе си.
Защо винаги се опитваме да се впишем в представите?
Не е ли светът по-хубав, когато има различни мнения, интереси и разбирания? А имаме ли свободата да ги споделяме..
Дали не си поставяме сами бариерата...
Всички вървим по нашия път, понякога се разклоняваме, следваме правила. Влизаме в рамки, поставяме си собствени ограничения.
Стемим се да се впишем.
Никога няма да се харесаме на всички.
Хората имат различни ценностни системи, мотиви и подбуди.
Чувстваме се объркани, недостойни, ако не отговаряме на общоприетите стандарти.
А кой ги поставя, какъв e критерият и мерилото?
Кое е правилното и кое е грешното в конкретната ситуация?
Не е ли достатъчно трудно да сме ЧОВЕЦИ.
Не сме във война един със друг.
Често се чувстваме слаби, недоценени или по-чувствителни. Имаме силни и слаби страни, добри и лоши дни.
Нe сме съвършени, не сме счупени или повредени.
Не признаваме слабостите си, а това е грешка.
Дали сме достатъчно откровени със себе си?
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас.
Чувствени и дръзки, настоятелни и нежни, опитомени или не, ние сме тези, които сме.
Нашите възпприятия са проект на всичко, което сме преживели.
Смяната на средата променя ситуацията и обкръжението, но матрицата в главата ни от преживяното си остава.
А то ни е изградило да сме такива, каквито сме. Няма нищо по постоянно от промяната, но всеки върви с негово темпо. Не винаги стартиралия най-рано е първи финиширал, а и животът не е надпревара, не е състезание.
В бързането изпускаме най-важното..
Да се уважаваме, ценим и подкрепяме.
Да обичаме себе си и по-често да се вслушваме във вътрешния си глас.
Нашите вътрешни борби, преживявания и поставени във външната среда са в непрекъсната надпревара.
Някои истини остават неизговорени,
но как да спрем да изоставяме себе си и да започнем да живеем.
Ние сме сестри, приятели, колеги, родители, дъщери, имаме безброй роли.
Но можем ли да бъдем полезни на другите, без да се грижим за себе си?
Неопитомени, вдетинени, с маски или без, с вътрешни бариери или не. Можем ли да се погледнем в огледалото и с обич , в хармония със себе си и с приемане ,
спокойно да си кажем "Това съм Аз! "
Можем ли да спрем с обидите към себе си и да се приемем с всичките си несъвъриенства, които ни правят уникални.
Можем ли да спрем да гоним призраци,
да спрем да се опитваме да се впишем
и просто да го живеем този живот.
Да се радваме на всеки даден ни момент .
Да обичаме и себе си и другите.
Ако цените времето си и близките си хора, спрете за миг,
насладете се на този настоящ момент.
На хубавата храна, на аромата на розата, на добрата книга, на светлината, на малките неща.
Бъдете днес и сега,
Бъдете тук и сега
BE PRESENT ...
Вижте това видео в Линка за вдъхновение за времето, което отделяме за себе си и близките си
Източник Girl du Jour
Коментари
Публикуване на коментар