BE PRESENT ...

Родени сме, за да бъдем себе си. 

Защо винаги се опитваме да се впишем в представите?

Не е ли  светът по-хубав, когато има различни мнения, интереси и разбирания? А имаме ли свободата да ги споделяме..

Дали не си поставяме сами бариерата...

Всички вървим по нашия път, понякога се разклоняваме, следваме правила. Влизаме в рамки, поставяме си собствени ограничения.

Стемим се да се впишем.

Никога няма да се харесаме на всички.

Хората имат различни ценностни системи, мотиви и подбуди.

Чувстваме се объркани, недостойни, ако не отговаряме на общоприетите стандарти. 

А кой ги поставя, какъв  e критерият и мерилото? 

Кое е правилното и кое е грешното в конкретната ситуация?

Не е ли достатъчно трудно да сме ЧОВЕЦИ.

Не сме във война един със друг.

Често се чувстваме слаби, недоценени или по-чувствителни. Имаме силни и слаби страни,  добри и лоши дни.

Нe сме съвършени, не сме счупени или повредени. 

Не признаваме слабостите си, а това е грешка. 

Дали сме достатъчно откровени със себе си?

Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас.

Чувствени и дръзки, настоятелни и нежни, опитомени или не, ние сме тези, които сме.

Нашите възпприятия са проект на всичко, което сме преживели.

Смяната на средата променя ситуацията и обкръжението, но матрицата в главата ни от преживяното си остава. 

А то ни е изградило да сме такива, каквито сме. Няма нищо по постоянно от промяната, но всеки върви с негово темпо. Не винаги стартиралия най-рано е първи финиширал, а и животът не е надпревара, не е състезание.

В бързането  изпускаме най-важното..

Да се уважаваме, ценим и подкрепяме. 

Да обичаме себе си и по-често да се вслушваме във вътрешния си глас.

Нашите вътрешни борби, преживявания и  поставени във външната среда са в непрекъсната надпревара.

Някои истини остават неизговорени, 

но как да спрем да изоставяме себе си  и да започнем да живеем.

Ние сме сестри, приятели, колеги, родители, дъщери, имаме безброй роли.

Но можем ли да бъдем полезни на другите, без да се грижим за себе си?

Неопитомени, вдетинени, с маски или без, с вътрешни бариери или не. Можем ли да се погледнем в огледалото и с обич , в хармония със себе си и с приемане ,

спокойно да си кажем "Това съм Аз! "

Можем ли да спрем с обидите към себе си и да се приемем с всичките си несъвъриенства, които ни правят уникални. 

Можем ли да спрем да гоним призраци, 

да спрем да се опитваме да се впишем 

и просто да го живеем този живот.

Да се радваме на всеки даден ни момент .

Да обичаме и себе си и другите.

Ако цените времето си и близките си хора, спрете за миг, 

насладете се на този настоящ момент.

На хубавата храна, на аромата на розата, на добрата книга, на светлината, на малките неща.

Бъдете днес и сега, 

Бъдете тук и сега

BE PRESENT  ...

Вижте това видео  в  Линка за вдъхновение за времето, което отделяме за себе си и близките си

Източник Girl du Jour