BE PRESENT ...
Родени сме, за да бъдем себе си. Защо винаги се опитваме да се впишем в представите? Не е ли светът по-хубав, когато има различни мнения, интереси и разбирания? А имаме ли свободата да ги споделяме.. Дали не си поставяме сами бариерата... Всички вървим по нашия път, понякога се разклоняваме, следваме правила. Влизаме в рамки, поставяме си собствени ограничения. Стемим се да се впишем. Никога няма да се харесаме на всички. Хората имат различни ценностни системи, мотиви и подбуди. Чувстваме се объркани, недостойни, ако не отговаряме на общоприетите стандарти. А кой ги поставя, какъв e критерият и мерилото? Кое е правилното и кое е грешното в конкретната ситуация? Не е ли достатъчно трудно да сме ЧОВЕЦИ. Не сме във война един със друг. Често се чувстваме слаби, недоценени или по-чувствителни. Имаме силни и слаби страни, добри и лоши дни. Нe сме съвършени, не сме счупени или повредени. Не признаваме слабостите си, а това е грешка. Дали сме достатъчно откровени със себе си? Гласът