Mobile & Smart phones - necessity or addiction

    Доколко в отглеждането на децата е добре да присъства телефон или смартфон.

    Днес в разговор с близка приятелка родител се  замислих за нешо, нещо което убедена съм е част от Вашето ежедневие и мисъл, кръжаща около Вас. Поставяме ли правилни стандарти или филтрирани представи за това какво означава да си човек.

    Доколко времето прекарано на телефона, избягвайки скуката ни изгражда като характери и хора. Да, никой не отрича предимствата, необходимостта и бързината с която боравим или стигаме до информация, свързваме се с контакти по цял свят, но дали това време е пълноценно.

Доколко възпитателно е да намираме цялата информация и как я търсим, доколко е акуратна и къде  я намираме?

    Ние отглеждаме поколения писатели, които никога няма да започнат да пишат. Художници, никога няма да започнат да скицират и рисуват. Готвачи, никога няма да направят бъркотия в кухнята, в опитите си да направият нов вкус, есенция, аромат, нова рецепта или просто нещо старо от баба, но с добавена подправка. Никога няма да отгледаме спортисти, които да ритнат топка в стената и да  преминат през всички изпитания на духа в търсене на адреналин и предизвикателство, тази така полезна понякога спортна злоба и дух на непреклонност и упоритост. Никога няма да отгледаме музиканти, които дори и по случаен начин ще сътворят музикално произведение, вдъхновени от звук от природата или друго..

    Дали има необходимост да дадем на децата си  тази така наречена дрога - телефон, на този етап от развитието им. Та дори хора, собственици на интернационални компаниии в сферата на телекомуникация, дори продаващи и измислили телефоните са креативни хора и въпреки всичко не са предоставили на децата си телефони. А защо, та дори те искат да възпитат в тях креативността, чуството и желанието да комуникират, да изграждат речеви навици.

    Да станат хора, които създават, а НЕ САМО КОНСУМИРАТ. 

    Те не искат децата им да търсят всякорешение навън, а да го открият в себе си. Добре са осъзнали, че телефоните са създадени, за да ни държат пристрастени към външния живот, като част от начин на свързване с околните ивъншният свят. Но откъде идва всичко, къде е необходимо първо да търсим отговорите, да се центрираме.

    Нека научим децата си и нас самите да се гмурнем навътре, да се разбъркат пластовете, да отговорим първо на тези въпроси, които вълнуват нас самите.
        Да си подарим това време, да станем тези, които е трябвало да бъдем.
       Да отделим и преоценим времето, което никак не е малко, но ни се дава за по-ценни неща. Децата  лесно се пристрастяват към телефоните исоциалните мрежи и това е нормално.
         Ако живвеем в настоящето ще бъдем щастливи.
      Често даваме всичко на децата си, само защото така е прието и така правят другите. 

        Не това не е разговор за телефони или за общуването.

        А как общуваме помежду си? Огледайте се, колко двойки са заедно и  в настоящия момент са пред светещия екран и не комуникират.
Абсурдно ти изглежда да напуснеш социалните мрежи в наши дни, но да се върнеш към сетивата си и себе си е много по-ценно. 
                Това не е история за телефони, а за ЗНАЕНЕТО.
                ЗНАЕНЕТО- нашето и  на нашите деца.
            То е да правим това, което е истинско и красиво за нашето дете без значение колко противоречи на нашага култура или пък ти изглежда отживелица. Когато знаем от какво имат нужда децата ни, нека не се преструваме,  че не знаем.

        Обичам този експеримент с кошницата, в която цялото семейство оставя телефоните си на влизане в дома до вратата,  поне за час. 
Час, в който можем да играем настолни игри, да споделяме хобита, да рисуваме, да творим  и да вечеряме заедно,  да комуникираме и споделим деня си. Да се творим с ръцете си, много е полезно, дори когато напълно противоречи на това, с което в момента се занимаваме. 
            Дори да не ни се отдава. 
            Да се смеем.

       Та нали именно в опити и експерименти по -случаен начин са дошли много от гениалните изобретения и много са взаимствани от природата.
А дори и самото удовлетворение от неправенето на нищо е вдъхновение.

            Скандинавците  са го измислили, защо да се противопоставяме... 

Frilufsliv - стойността на рекрийшън и възстановяватнето сред природата. Начин на живот.

"The expression friluftsliv was invented by the famous Norwegian playwright Henrik Ibsen in the 1850s, who used the term to describe the value of spending time in remote locations for spiritual and physical wellbeing."

   Да се зъвърнем към себе си, да тичаме боси, да почетем книга, да разговаряме, да рисуваме ... Да си дадем това, от което имаме нужда, когато я имаме, а не по-късно.