Sense of Nature

Signs that someone is mentally tough, according to psychology "A quality of mind or intellect characterized by, among other things, a refusal to be intimidated, a determination to finish a contest even when things are going badly, and an ability to control emotions and remain highly focused when under the pressure of intense competition. Compare physical toughness." Mental toughness is a concept from positive psychology that is all about having the ability to bounce back after difficult things or setbacks. And it’s also a larger mindset. It’s used a lot by athletes, military personnel, high-level business people, and their coaches and therapists. But it’s something that we can all benefit from knowing more about. Moreover, it does not only reflect an effective coping mechanism as a reaction to stressors (e.g., reappraising stressful situations as opportunities for self-development) but also allows individuals to proactively seek out opportunities for personal growth due to hi

     Доколко в отглеждането на децата е добре да присъства телефон или смартфон.      Днес в разговор с близка приятелка родител се  замислих за нешо, нещо което убедена съм е част от Вашето ежедневие и мисъл, кръжаща около Вас.  Поставяме ли правилни стандарти или филтрирани представи за това какво означава да си човек.      Доколко времето прекарано на телефона, избягвайки скуката ни изгражда като характери и хора.  Да, никой не отрича предимствата, необходимостта и бързината с която боравим или стигаме до информация, свързваме се с контакти по цял свят, но дали това време е пълноценно. Доколко възпитателно е да намираме цялата информация и как я търсим, доколко е акуратна и къде  я намираме?     Ние отглеждаме поколения писатели, които никога няма да започнат да пишат.  Художници, никога няма да започнат да скицират и рисуват.  Готвачи, никога няма да направят бъркотия в кухнята, в опитите си да направият нов вкус, есенция, аромат, нова рецепта или просто нещо старо от баба, но с до

Родени сме, за да бъдем себе си.  Защо винаги се опитваме да се впишем в представите? Не е ли  светът по-хубав, когато има различни мнения, интереси и разбирания?  А имаме ли свободата да ги споделяме.. Дали не си поставяме сами бариерата... Всички вървим по нашия път, понякога се разклоняваме, следваме правила. Влизаме в рамки, поставяме си собствени ограничения. Стемим се да се впишем. Никога няма да се харесаме на всички. Хората имат различни ценностни системи, мотиви и подбуди. Чувстваме се объркани, недостойни, ако не отговаряме на общоприетите стандарти.  А кой ги поставя, какъв  e критерият и мерилото?  Кое е правилното и кое е грешното в конкретната ситуация? Не е ли достатъчно трудно да сме ЧОВЕЦИ. Не сме във война един със друг. Често се чувстваме слаби, недоценени или по-чувствителни. Имаме силни и слаби страни,  добри и лоши дни. Нe сме съвършени, не сме счупени или повредени.  Не признаваме слабостите си, а това е грешка.  Дали сме достатъчно откровени със себе си? Гласът